Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Приготвихме ашурето!“ –

 

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за

„ Приготвихме ашурето! “ – се Антоанета Цонева, отишла да се снима в Сърница по какъв начин готви с помаците. Мая Манолова се щракна с богатства баба зад сергия с чушки. Кристиян Вигенин замислено огледа десетина бурета с ракия. Борисов се фотографира с Лили Иванова. Кирил Петков люшка хоро. Стоян Михалев яде захарен памук. Всички гушкат бебета (и дребни бели кученца) и се снимат с възрастни дами от народа, доста от които в носии. Защо? Какво ни дава това?

Когато пристигна предизборна акция, претендентите влизат в най-извратени функции, вземат участие в очевАдно нагласени сценки, пропити от популистко двуличие. И какво ми приказва на мен това, че Антоанета Цонева е приготвила ашурето по рецепта на Айше Емин. Какви управнически качества разкрива това? Как ме убеждава в способността на Антоанета Цонева да ръководи, какво ми споделя за нейната идеология и убеждения? Или по какъв начин буди доверие към нейната почтеност?

Всичко това се прави, с цел да изпъкне съответния претендент на фона на останалите. Да бъде видян. Така работи демокрацията, това е същината на многопартийната конкуренция. И претендентът освен желае да се отличи, освен желае да бъде видян, само че да покаже и своето предимство над останалите, все едно в коя област. Ето, правил ли е някой различен ашуре? Правил е различен път!

Всяка демократична предизборна акция е зачената в грях. В една от най-известните молебствия на св. Симеон Нови Богослов (949-1022) се споделя: „ пази ме, благий Наставниче на смирението, от страшното и гибелно подстрекателство за предимство и духовно преимущество, само че дай ми сърдечното обезсърчение на митаря “. Всички знаят притчата за митаря и фарисея (Лук. 18:10-14), в която се споделя за едного, който благодарял на Бога за своето предимство и духовно преимущество, а другият смирено молел да бъдат простени ужасните му грехове. Вторият си отишъл вкъщи повече оневинен от първия, тъй като „ всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат “.

Тази алегория не инцидентно е една от най-често цитираните, тъй като индивидът е организиран по този начин, че да търси своето преимущество над другите и откакто го откри, да ги гледа пренебрежително или в най-хубавия случай – снизходително. Ако не е по-богат, ще е по-красив; в случай че не е по-умен, ще е по-секси; в случай че не е по-успял, ще е по-честен и кардинален. И това в последна сметка го погубва. Никой от нас не е непознат на този грях. Спомням си една градска легенда от предишното. Някакви българи били в командировка нейде из дива и канибалска Африка. Попаднали в ресторант. Попитали за нещо люто. Донесли им една купа, само че им споделили, че това е извънредно люта фалшификация, която от години си поставят лека-полека всички посетители на ресторанта. „ Дайте я купата тука! “ – споделили нашенците и в края на вечерята обирали празната съдина със залъци и питали за още. Ето това са българите! Може да не са изобретили парната машина, може да не са стъпили на Луната, само че никой не може да яде люто като тях! И тази градска легенда се трансформира в апокрифен извор на национална горделивост.

Така е и с кандидатите за властта. Всеки търси някаква област, в която е по-добър от останалите. Ицо Хазарта е най-хубавият рапър измежду депутатите и най-хубавият народен представител измежду рапърите. Кирил Петков е приключил „ Харвард “, а Бойко Борисов е военачалник. Това е правилото на изпъкването, на търсеното предимство.

Прегръщането на кученца и бебета е почтената част на изпъкването. Веселата част. Много по-тягостна е онази, в която претендентите желаят да изпъкнат преувеличавайки катастрофичността на обстановката. Мъчат се да убедят гласоподавателите си в апокалиптичността на момента, в неговата екстремност – ударихме дъното, на крачка от пропастта сме, всичко се срина! Кандидатите показват събитията като изключителни, когато те не са, стига да ги осмислим вярно. Но вярното осмисляне на обстановката е зложелател №1 на предизборната акция.

Частен случай на извънредността е насаждането на ненавист към съперника. Всеки показва съперниците си в най-черни краски, засипва го с компромати, повтаря до встръсване едни и същи заклинания за него (шкафчета, зелени чорапи и пр.), с цел да просияе неговата лична нравственост и непорочност.

Частен случай на извънредността също е и насаждането на суматоха. Уплашеният народ е податлив да продаде свободата си за сигурност. Когато убедиш гласоподавателите, че са в положение на злополука, те незабавно стартират да се оглеждат за избавител. И тук идва огромното състезание по изпъкване и открояване – кой е по- по- най-спасителен. Номерът с суматохата може да мине както и в най-затънтеното родопско селце, по този начин и пред целокупното планетарно човечество. И всичко това е поради проявлението и доказването на предимство. За да следват водача, би трябвало да го признаят, за което водачът е подготвен на всичко.

Търсенето на предимство е противоположно на устрема към примирение и доколкото смирението е добродетел, дотолкоз и търсенето на предимство и духовно преимущество е грях. Означава ли това, че цялата предизборна конкуренция е грях? Нима демократичният развой е грях? Не се усещам задоволително як да обмислям по тези въпроси. Но пък и едва ли има потребност. Важното е, че Тони Цонева подготви ашурето. Само на мен ли ми звучи като „ Анушка към този момент е разляла олиото “? Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.